26Яну 2012

Интервю с Георги Петров

PDFПечатЕ-поща
Автор: Administrator 

Георги Петров - СКБ ДимитровградЕлитните спортисти трябва да са под пагон. Така е в Германия, да се възстанови и у нас – предлага Георги Георгиев, президент на СКБ "Димитровград"

Георги Петров Георгиев е един от инициаторите за създаването на клуба по борба "Димитровград". Той е на 45 години, завършил е хасковското спортно училище, където е тренирал при Колю Марков. Неколкократен шампион на България в различните възрасти, става трети на балканиадата през 1986 година. Осем години се състезава за клуб в Германия. Приключва състезателната си кариера през 2007-а, когато става трети на световното първенство за ветерани. В края на същата година е основан Спортен клуб по борба (СКБ) "Димитровград", на който той става президент.

Георги Петров Георгиев - президент на СКБ "Димитровград"

- Г-н Георгиев, за много кратко време – само 4 години след създаването си, "Димитровград" успя да се превърне в един от водещите клубове по борба в страната при подрастващите формации. Каква е формулата на успеха?

- Хората са първото най-важно условие за успех. При нас дължим всичко най-вече на треньора Салим Наим и след това на тези, които сме около него. Ние сме съмишленици, които имаме приблизително еднакви идеи за развитието на клуба. Всеки ден търсим нещо ново, за да сме с крачка пред конкуренцията.

- В Димитровград имаше утвърден клуб в борбата – "Еню Вълчев", какво наложи създаването на втори?

- "Еню Вълчев", както и другите клубове преди това в Димитровград, са създадени на друг принцип. Залагало се е най-вече на външни хора, готови състезатели, на мъжката и женската борба. Нашият "Димитровград" е създаден само от местни хора, започнахме на чисто, от най-долните възрасти. Една от причините е, че Салим остана без работа, решихме да му помогнем, за да може той да работи. Поставихме съсвсем друго начало – събрахме само местни деца, заложихме на подрастващите.

- Вие сте един от малкото президенти, които не се оплаквате на всеки, че нямате пари. Да не би да сте без финансови проблеми?

- Още когато възникна клубът, ясно заявих, че ние пари няма да просим. В последно време се случиха доста хубави неща. Турнирът, който е от самото начало на клуба, и със съдействието на общината се превръща в един от най-силните. Получихме нов тепих, подарък от фирма "Лео експрес". Имаме кръг от съмишленици и приятели, които ни помагат, едни от тях постоянно, други – по някакъв повод. Никъде и на никого няма да се молим. Парите имат две значения. Едното е цифрата, другото е как се харчат. Силни сме в начина на изразходването на парите. Те никога не стигат. При нас всичко е прозрачно.

- Колко е годишният бюджет на "Димитровград"?


- Последните две години – около 30 000 лева. Това са средства, които сами си изкарваме от федерацията, на базата на медалите и предните класирания на нашите състезатели. Кандидатстваме по програми, освен това разчитаме на лични средства, на помощ от общината и от нашите съмишленици. Освен това не събираме такси от децата. Не си плащат екипите, нито пътуванията за турнири и първенства.

Има клубове, които са по-добре от нас, има и такива, които са по-зле. Има неща, които се виждат, има и такива, които не се виждат. Турнирът, който организираме, е сред най-силните не само в България. Дори се наложи да въведем ограничения, да има специални покани за родните и чуждите отбори, за да не се превърне в една необмислена грандомания. В крайна сметка ние сме малък клуб, с малки възможности, и няма смисъл да се изхвърляме повече, отколкото можем. Освен финансови средства е необходим и голям организационен потенциал. Това е видимата страна на нашата дейност.

Ние имаме само един треньор, просто нямаме възможност да вземем втори. Можем да наемем, но след 5-6 месеца, като свършат парите, трябва да му кажем да си тръгва. Нито той, нито ние имаме полза от подобно краткотрайно съструдничество. За съжаление в Димитровград няма спортно училище, което да поеме издръжката на отбора, нито общежитие, нито храна за състезателите. Затова не ми става приятно, когато някои колеги кажат, че имам бюджет само 10 000 лева, но премълчават, че всъщност държавата чрез спортните училища им плаща заплатите на треньорите, а само техните заплати с осигуровките отиват към 20 000 лева. Парите винаги са малко, те затова са измислени, за да не стигат никога. Малко клубове ще си признаят честно колко харчат на година, ние не го крием. Началото беше много трудно, тогава почти не разполагахме със средства. Едва в края на втората година започваш да заработваш. Ние разполагаме със средства реално през последните две години, когато нашите състезатели започнаха да печелят медали.

- 8 години сте бил в Германия. С какво е по-различно там отношението към спорта?


- Най-напред Германия е една от най-силните икономики в света. Там във всяко малко селище има стадион, басейн и пързалка. Колкото и да гледа едно дете как някой се пързаля или плува, като няма подходящите условие, няма как да се запали. Едно от първите условия при немците е да се създат условия за спортуване. Не само на децата, но и на възрастните. Базите са достъпни, на една ръка разстояние.  Много деца спортуват, важното е да са занимават с нещо. Понякога тренират по два спорта, докато се спрат на един.

- Имате вече своите звезди – Виктория Бобева, Димитър Иванов, Микяй Наим… Мислите ли за тяхното бъдеще – когато те ще пораснат и ще трябва да им се осигуряват още по-добри условия, за да останат в "Димитровград"?

- Още сме в началото, нищо особено не сме направили досега. Идеята е децата, които започнат да се открояват, да са плод на нашата методика и система. За съжаление проблемът със заплатите го има и сега, той не е само в нашия клуб. Елитните родни спортисти са ощетени финансово открай време. В други държави този въпрос е решен.

- Как?

- В страни като Германия и Австрия елитните спортисти са на щат към армията. Нещо подобно имаше тук преди повече от 20 години, когато нас ни водеха миньори. Това обаче не е решение. За да ни водят миньори и да вземаме заплати, значи някой е работил и вместо нас. А България трябва да поддържа армия, в която да се включат и елитните спортисти. Те са не повече от 100 души. Ако състезателят изпълни критериите, например да вземе медал от световно или европейско първенство, да има право да се води 3 години на щат във войската. Не покрие ли показателите, става обикновен войник, който има работа, заплата и платени осигуровки. След 4-5 години, ако дойде време за наши борци да получават заплати, което ще рече, че вече са елитни състезатели и когато стигнат тази възраст, дано нормативните условия да се променят.

- Каква е вашата прогноза за представянето на България на олимпиадата в Лондон?

- За пореден път борбата ще ни отсрами с няколко медала. Нашият спорт успя да оцелее, независимо от превратностите, и да запази високо международно ниво. Вероятно другите спортове също ще има няколко медала.

- Кои са най-важните състезания за СКБ "Димитровград" през тази година?

- Най-важното е да подготвим Виктория, Микяй и Митко за националните отбори. Тримата ще участват също на европейски и световни първенства. Не е важен броят спечелени медали, същественото е при подготовката на откроените борци за международните състезания да се направи програма за тренировките и хранителния режим, защото в борбата има категории и трябва момчетата и момичетата да пазят килограми. Не бива да разчитаме само на федерацията да подготвя състезатели на лагерите. Те трябва да бъдат във форма през цялата година.

Интервю на Милен Вълчев - Новинар ЮГ